Имало едно време

Имало едно време „Имало едно време”. То давало начало на всяка приказка и на всяка история, що се опитвала да се превърне в приказка, било то за някоя принцеса или пък за някое бедно момиче, което в края на историята обикновено удря джакпота на стойност симпатичен пич плюс замък.
Всъщност, „Имало едно време” все още си го има, но не се ли получи по-приятно като започнах да разказвам за него, все едно разказвам приказка?
Точно така, тези три думи сякаш са толкова силни, че понякога се замислям дали не са някаква магия, извадена от книгите на феите от приказките.
Замисляли ли сте се, че именно тези думи ни карат да се заслушаме и събуждат едно интересно любопитство у нас – „Какво ли следва?” Едва ли едно дете, например, би се отнесло с такъв интерес към бабините приказки, започващи с „Аз като бях млада…”, така както би се отнесло към същата история, но започваща като приказките, които го приспиват всяка вечер.
Колко много въпроси се крият там, в „Имало едно време” - Къде? Кога? Какво? И точно тези въпроси дават безгранична свобода да сътвори човек една своя приказка. Това начало на всяка приказка, е начало на свят, в който безброй мечти са сбъднати и безброй страхове са убити. Имало едно време… и вече сякаш сме някъде другаде.
Имало едно време и все още има.